Даването
и вземането на заеми – угодно ли е на Бог?(част 1)
Стамен Кривошиев, 20.05.2005
Важна област в сферата на размяната, където трябва да търсим
Божието водителство, е пазарът на пари и ценни книжа. И тук първо ще
разгледам основните принципи, които Бог вече ни е открил чрез Словото
Си, а после ще се спра на разнообразните взаимоотношения, в които би
могъл да попадне християнинът.
Паричният пазар е място, където една стока (в случая парите) не се
продава, а се дава в заем. Собственикът на тези пари няма да може да ги
използва през даден договорен период, тъй като той ги е преотстъпил, за
да носят облага на този, който ги е получил в заем.
По тази причина притежателят на парите, който се нарича заемодател,
обикновено получава за услугата възнаграждение от заемополучателя,
наречено лихва. Има ли нещо дотук, което да противоречи на Божията
воля? Абсолютно не. И Исус употребява понятието лихва, разбирайки го
като резултат от напълно законна операция (Мат. 25:27). Още в
Мойсеевото законодателство въпросът за даването на пари в заем е бил
ясно регламентиран. Бог е дал чрез Моисей много ценни указания, които и
днес бихме могли да използваме, ако успеем да схванем заложените в тях
принципи.
Всеки от нас сигурно е бил през живота си и заемодател, и
заемополучател. Затова, разглеждайки Божието водителство при този тип
размяна, нека първо да си отговорим на следните въпроси:
1. Божията воля ли е да давам пари назаем, след като парите все пак са
Божия собственост?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, винаги и на всеки ли
трябва да давам назаем?
3. Божията воля ли е да вземам пари назаем?
Отговорът на първия въпрос е определено положителен. Във Втор. 28:12
Бог посочва даването на пари назаем като естествен резултат на
материалните благословения, които народът Му е получил от Него. Подобна
мисъл е изразена и във Втор. 15:6. В други стихове дори са дадени
нареждания от Божия страна относно условията, към които трябва да се
придържаме, когато даваме пари в заем. Тези условия ще разгледам малко
по-нататък. Най-ясно се вижда Божията воля по първия въпрос в думите на
Исус от планинската проповед: “… и не се отвръщай от оногова, който ти
иска назаем” (Мат. 5:42). С други думи, не е Божията воля да
съхраняваме в сърцата си предубеждение към всеки, който би ни поискал
пари назаем.
А как да отговорим на втория въпрос? Исус казва: ”Дай на всеки, който
ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема” (Лука
6:30). И още: ”И ако заемате само на тия, от които се надявате да
вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни
заемат, за да вземат назад равното. Но вие обичайте неприятелите си,
правете добро и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и
наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния...” (Лука 6:
34, 35). На пръв поглед може да се остане с впечатлението, че трябва
винаги и на всички да даваме в заем. Не това обаче казва Исус.
Той говори за съвършенството на Бога и за това, че и от нас се очаква
да бъдем съвършени в нашата сфера така, както Бог е съвършен в Своята.
В този смисъл в сърцата ни няма място за никакъв егоизъм, след като
вече сме родени отново (Йоан 3:3, II Кор. 5:17). Бог очаква от нас
стопроцентово посвещение на Исус, защото Исус сто процента даде Себе Си
за нас.
Ако ние посветим изцяло себе си на Исус, това автоматично
решава въпроса и за посвещението на парите, които Бог ни е поверил.
Ако Бог поиска от нас да дадем пари в заем, ние трябва да сме готови да
чуем Неговото искане и да имаме готовността да го изпълним, без да
пресмятаме възможната материална загуба. Разглеждани в този контекст,
стиховете също ни предупреждават да не бъдем предубедени към нашите
ближни. Подобно на Мат. 5:42, и тези стихове (Лука 6:30, 34, 35) са
част от планинската проповед, само че този път представена от
евангелист Лука. Посочените стихове се отнасят само до хората, които са
наистина нуждаещи се. Бог ги е изпратил при нас, макар че са наши
неприятели. Исус желае да научи Своите последователи на важния урок, че
от тях се очаква да обичат и неприятелите си.
Възможно е човекът, който ни иска пари назаем, просто да не се е научил
на пестеливост, на въздържание или на трудолюбие. Възможно е да търси
начини за бързо и лесно забогатяване. За такива случаи Бог ни
предупреждава да внимаваме (II Сол. 3:10, 11; Пр. 28:22, 23). Ето защо
ни е необходима молитвата за ръководство.
Когато ни поискат пари назаем, Библията не ни дава автоматично
универсалното правилно решение. Не можем да вземем правилното решение,
ако не представим въпроса пред Бога в молитва.
А дали е Божията воля ние да поискаме пари в заем? И тук трябва да
бъдем внимателни. Обърнете внимание, че във Втор. 28:44 Бог посочва
ситуацията, в която Неговият народ е в качеството си на заемополучател
като един от белезите на загуба на благословения. Ето защо, ако се
окажем в оскъдност, а ни трябват пари, за да покриваме някакви разходи,
първо трябва да поставим пред Бога въпроса за причините, поради които
се е стигнало до това положение.
По-важно е да разберем Божието водителство, отколкото да се стремим към
непосредственото задоволяване на нуждата или на желанието ни.
Следва
Източник: Евангелски вестник
|