Божият план и божията воля (2 част) 

Законът и Евангелието

    Законът бе даден на израелският народ чрез ангелско служение, Евангелието дойде при всички чрез Исус Христос.
Защото законът беше даден чрез Моисей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос. (Евангелие от Йоан 1:17).

    А Моисей пасеше стадото на тъста си Йотор, мадиамския свещеник. И като докара стадото зад пустинята, дойде на Божията планина Хорив. И Ангелът ГОСПОДЕН му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и Моисей погледна, и ето, къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше. (Изход 3:1,2).

    4 стих: А като го видя ГОСПОД, че свърна да види, Бог го извика изсред къпината и каза: Моисей, Моисей! И той каза: Ето ме. (Изход 3). На това място в Библията ясно се казва, че първо ангел се яви на Моисей, а после, че Господ му говори. По късно при получаването на десетте Божии заповеди отново се употребяват и двете думи: ангел и Бог.

    И когато минаха четиридесет години, на планината Синай, в огнения пламък на една къпина, му се яви Ангел. И Моисей, като видя, се удиви на гледката; а когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа: "Аз съм Богът на бащите ти - Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.“ И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. (Деяния на Апостолите 7:30-32).
Тук ясно се казва, че ангел на Господа се яви на Моисей. А в 35 стих 7 глава Деяния на Апостолите: Този Моисей, когото бяха отхвърлили, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? - него Бог чрез ръката на Ангела, който му се яви в къпината, изпрати и за началник, и за избавител.
Бог използва ангел, за да даде наставления на Моисей. И разбираме,че Бог използва ангели. И в 31,32 стих същата глава се казва: И Моисей, като видя, се удиви на гледката; а когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:"Аз съм Богът на бащите ти - Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.“ И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. И Господ му каза: "Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя."
38 стих: Това е онзи (Моисей), който беше в събранието в пустинята заедно с Ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни; който и прие животворни думи, за да ги предаде на нас. Моисей прие всички тези думи чрез устата на ангела Господен.
53-ти стих на 7-ма глава Деяния на Апостолите казва: вие, които приехте закона чрез ангелска наредба и не го опазихте.
Израелтяните приеха закона чрез ангелско служение, Моисей го прие от ангел Господен. Когато Исус беше на земята имаше две религиозни групи: фарисеи и садукеи. Фариеите вярваха в ангели, а садукеите не. В християнския свят също има хора, които не вярват в ангели. Целият закон беше даден чрез ангели в Стария Завет. Но някои хора казват: Не можем да ги видим ?! А нима искате да видите всичко ? Та човешките очи са толкова ограничени!

    Той (Исус) е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение; защото в Него беше създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото - било престоли или господства, или началства, или власти - всичко беше създадено чрез Него и за Него; (Колосяни 1:16).
Тук се казва ясно, че има видим и невидим свят. Това, което ние виждаме, не е целият свят. Можете ли да видите вятъра ? Можете ли да видите любовта ? Тогава те не съществуват ли ? В една стая има толкова честотни вълни, радио вълните или тези, от мобилните телефонни. Не всичко виждаме. В този невидим за нас свят Бог сътвори невидими същества - ангелите.
И за ангелите казва: "Който прави ангелите Си ветрове {или: духове}* и служителите Си - огнен пламък.“ (Евреи 1:7).
Бог използва ангелите си като слуги: някои път като ветрове, като пламък, като облак. В Библията, когато се употребяват тези описания, това са ангелите.
Ангелите са слуги, първоначалното значение на слуга е роб. Господ ги направи като слуги и ги използва като слуги. Ангелите нямат шанс да бъдат божии деца. Бог никога не каза на ангел: Ти си мое дете!
Защото, на кого от ангелите Бог е казал някога: "Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих“; и пак: ?Аз ще Му бъда Отец и Той ще Ми бъде Син“? (Евреи 1:5).
Когато ангелите съгрешат, за тях няма покаяние и прошка.
И ангелите, които не опазиха подобаващото им първенство, а напуснаха своето собствено жилище, Той държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден; (Юда 1:6).
Ангелите са духовни същества и нямат тела. Те нямат нужда от храна и не се тревожат за нуждите си. Те са функционално по-добри от нас. 90% от нашите проблеми са свързани с нашите тела.
Но по позиция хората са по-високо от ангелите. Ние имаме шанс за покаяние и да сме божии деца.
Цялото Божие слово идва от Бог Баща. Дори Исус Христос каза: Защото Аз не говорих от Себе Си, а Отец, който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря. (Йоан 12:49).
Бог използва ангели, за да даде закона на Моисей и чрез него на целия Израил.
Вижте, ако имате голяма компания и синът ви също работи там, най-много ще се доверите на сина си, а не на служителите си, нали? Можете да изпратите важно съобщение до други компании или бизнеспартньори по ваш служител(слуга) или по сина си, на когото вярвате най-много. Важно е да изпратите този, на когото се доверявате. Словото е дадено чрез Исус.
Законът е даден на Израел. Благовестието - на всички хора. Не се опитвайте да живеете като евреите в Стария Завет. Израил са избрания Божий народ и това е в Божия план. Не трябва да съдим според ораниченото си мислене. Божиите пътища са по-високи от човешките. Божият план е справедлив, добър и правилен. Бог отсъжда и определя.
О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите присъди и неизследими пътищата Му!
Защото: "Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник? Или кой някога Му е дал нещо, та Той да му се отплати?“ Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин. (Римляни 11:33-36).
Божият план е чудесен! Когато времето дойде, Бог изпрати Исус, който донесе благодатта и истината.

    Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот.(Йоан 6:63).
Духът е който дава живот. Когато ние говорим, това са звуци. Когато Исус говори, това е дух. Божието слово е дух, когато го слушаш, то влиза в духа ти.
И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче!Затова не си вече роб, а син; и ако си син, то си Божи наследник чрез Христос. (Галатяни 4:6-7).

    Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.(Римляни 8:9).

Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва {арам.: Татко}*, Отче! (Римляни 8:15).
Приели сме дух на осиновление!!!

Ангелите са слуги (роби). Хората, които получават духа на робство, те стават слуги (роби) на Бога. Думата за хора, народ, например: "хората на царя", значи "робите, слугите на царя". Израел имаше цар, около тях народите нямаха цар. Израелтяните сами поискаха да имат цар, физически, когото да могат да виждат. Бог каза: Добре! Но ако имате цар, ще получите цар, който ако има война ще взема синовете ви за война... ще се разпорежда с всичко ваше.
И Израил прие това.
Законът означава: дух на слуга. Той дойде чрез слугите (ангелите). Израелтяните казваха на Авраам "татко", а на Бога: "Бога". Те се страхуваха да извикат Божието име! И така те станаха хората на Бога, т.е. слугите (робите) на Бога. Думата "синове" в Стария Завет значи съвсем различно нещо, те бяха слуги.

Римлянни 8:15: Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва {арам.: Татко}*, Отче! Чрез Исус Христос получаваме осиновление. Чрез словото на Исус Христос получаваме дух на осиновление. И не се страхуваме от Бога и го наричаме: Татко!
Слугите могат да бъдат уволнени и се страхуват от това.

А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца - на тези, които вярват в Неговото Име; (Йоан 1:12).
Всички, които го приемат и повярват в Неговото име, в Исус Христос, даде правото да е наричат Божии деца. Преди това името на Исус не се знаеше, не беше изявено.
Когато получихме евангелието, това беше духа на осиновление в Исус Христос. Не ставайте роби! Такива хора, които отказват да са синове, а предпочитат да се върнат в робството, са глупави.

    Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли какво казва законът?
Защото е писано, че Авраам имаше двама сина - един от слугинята и един от свободната; но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи, който беше от свободната - по обещание.
И това има образен смисъл, защото тези жени представляват два завета - единият от Синайската планина, който ражда деца за робство, и това е Агар; и тази Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с децата си; а горният Ерусалим е свободен, който е майка на (всички) нас.
Защото е писано: "Весели се, неплодна, която не раждаш; възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки; защото повече са децата на самотната, отколкото децата на омъжената.“
Но ние, братя, сме като Исаак деца по обещание.
Но както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.
Обаче какво казва Писанието? ?Изпъди слугинята и сина й, защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната.“
И така, братя, ние не сме деца на слугинята, а на свободната.(Галатяни 4:21-31).
Това е притчата за двата завета.

    

        

            
 
            

            
Авраам
            
             
        
        

            

            
Агар(слугинята)	
            
            
     

            
            

            
Сара(господарката и съпругата)
            
        
        

            

            
син Исмаил-този е слуга
            
            
     

              
            

            
син Исак-този наистина е син
            
        
    

    Законът не е истината, защото се променя. В Стария Завет, законът е сянката на нещо, което идва.
Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват. (Евреи 10:1).
В Eвреи 8:13 се казва: А като каза "нов" завет, Той обяви първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.
Старият Завет ще изчезне, се казва тук. Ако нещо се променя, то не е истина. Истината е нещо, което никога не се променя. Исус каза: Аз съм истината. Библията никога не казва, че законът е истината. Законът е Божието слово, дадено чрез ангели. Но Библията не казва, че законът е истината. Исус е истината!!!
Погледнете една лична карта. Ако някой не е виждал никога този човек, той може да си помогне да разбере как изглежда този човек, но не ни казва нищо повече за него. И когато се срещнем с този човек, снимката вече не ни трябва, за да го познаваме наистина.
Законът (снимката) беше даден, докато доде Исус (истинският, истината).
Тогава защо се даде законът? Прибави се, за да се изявят престъпленията, докато дойде Потомъкът, на когото беше дадено обещанието; и беше постановен от ангели чрез ръката на един посредник. (Галатяни 3:19).
Затова бе даден закона.

    Авраам видя Исус отдалече, както например в мъглив ден. Така се вижда през Стария Завет. А ние го виждаме ясно - Исус.
В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. (Йоан 1:1).
Видяхме и попипахме Словото на живота - Исус Христос. Не отдалече, а съвсем близо, лице в лице. Ние преживяваме с Него неща, общуваме с Него чрез Святия Дух. Съвсем близо и непосредствено, лично. Да го докоснете с ръка - това е сигурно, истинско, а не далечно и абстрактно.
Две неща са важни: проповядвайте евангелието и бъдете свидетели за Исус до края на земята.
Хората могат да проповядват евангелието и без Святия Дух, дори учениците на Исус го правеха. Но когато Исус ни прати Святия дух, той поиска от нас да бъдем свидетели за Него.
Какво е свидетел? Този, който чу, видя и преживя. Както в съда - избират и се извикват свидетели, които са чули, видяли и преживяли, те дават показания, те свидетелстват.
Ако просто си чул от някой си, ти не си свидетел. Нашата вяра трябва да е здраво установена, или бяло или черно, без полутонове.
Хората се колебаят, защото досега не са преживяли. Ако си преживял Исус на 100%, си фокусиран само в Него. Истината е Исус Христос и Неговото слово.
Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако стоите в словото Ми, наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. (Йоан 8:31-32).
Исус казва: тук е истината. Истината не е законът. Истината означава, когато познаваш Исус Христос, защото Исус е истината.Хората продължават да са под властта на дявола, защото се опитват да се освободят чрез закона.

И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът? Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога. Понеже какво казва Писанието? "Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“ А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда. (Римляни 4:1-5).

Истината е духът на живота, а законът е духът на смъртта и греха. Ако сте под закон, вие сте под силата на греха и на смъртта. Никой не може да бъде освободен от духа на смъртта и греха, освен чрез Исус Христос. Приемете Неговото слово и го живейте! Няма друг начин.

Благодарим Ти, Господи Исусе!

Божият план и божията воля (3 част) 

Картината на Божията воля

    Библията е като картина, която говори за Исус. Библията прилича на пъзел, по който се работи бавно и внимателно. Работи се с различни части от картината на пъзела, но едва когато се съберат всички части, се получава една картина.

    Представете си една детска рисунка. Там има къщичка, около къщата има дървета, пред къщата има двор с градина, а в тази градина се мотае куче. Над къщата синее небе, а в небето грее ярко слънце. И край къщата тече река, край реката един човек си почива. Представете си всичко това. Това е Библията. Човекът, който почива, това е Исус. Всичко около този човек - и реката, и къщата,и дърветата, и дворът, и кучето, и слънчето, и небето, това са допълнителни неща. Всичко е за Исус. Когато четете само една част от Библията, това е или дърво, или слънце, или къща и толкова, само това. Говори се само за едно нещо и не се знае за какво става въпрос. Когато обаче всички парчета са поставени на място, получавате цялата картина.

    Вижте, Старият Завет е като адрес или телефонен номер. Преди да можете да намерите някого, вие се нуждаете от адреса му или от телефония му номер. И когато вече узнаете къде живее, вие го намирате. В Стария Завет хората обясняваха Исус по различен начин, в Стария Завет те изграждаха Неговата снимка, Неговия образ. Като снимката на личната ви карта. Тя говори много за вас, но това не сте вие, тя не е истината, тя просто насочва към вас, вие сте истински. Когато Исус дойде, те го отхврлиха и предпочетоха да си запазят снимката (представата си за Него).

Евреи 9:8-10:
С това Святият Дух показваше, че пътят за Пресвятото място още не е бил открит, докато е стояла все още първата част на скинията
която е образ на сегашното време, в което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят онзи, който служи, съвършен, що се отнася до неговата съвест, понеже се състоят само от ястия и питиета, и различни умивания, и плътски постановления, наложени, докато дойде времето на правилния ред.


Цялата глава:
И наистина, и при първия завет имаше постановления за богослужение, както и земно светилище.
Защото беше направена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се нарича Святото място; а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се наричаше Пресвятото място, където бяха златната кадилница и ковчегът на завета, от всички страни обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който разцъфна, и плочите на завета, и над него херувимите на славата, които осеняваха умилостивилището; за които неща сега не е време да говорим подробно.
И когато това беше така направено, свещениците влизаха винаги в първата част на скинията, за да извършват богослужението; но във втората влизаше само първосвещеникът веднъж в годината, и то не без кръв, която той принасяше за себе си и за греховете на народа, извършени от незнание.
С това Светият Дух показваше, че пътят за Пресвятото място още не е бил открит, докато е стояла все още първата част на скинията, която е образ на сегашното време, в което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят онзи, който служи, съвършен, що се отнася до неговата съвест, понеже се състоят само от ястия и питиета, и различни умивания, и плътски постановления, наложени, докато дойде времето на правилния ред.
Но понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, тоест не от настоящото творение, и не чрез кръвта на козли и на телета, а чрез Собствената Си кръв, Той влезе веднъж завинаги в Светилището и придоби за нас вечно изкупление.
Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава, за да се очисти плътта, колко повече кръвта на Христос, който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти вашата съвест от мъртви дела, за да служите на живия Бог!
И затова Той е Посредник на един нов завет, така че чрез смъртта, станала за изкупване на престъпленията, извършени при първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.
Защото, където има завещание {гръцката дума означава и завет, съюз, договор}*, трябва да настъпи и смъртта на завещателя.
Защото едно завещание влиза в сила само след като има смърт, понеже то няма никаква сила, докато завещателят е жив. Затова и първият завет не беше утвърден без кръв.
Защото, след като Моисей провъзгласи всяка заповед от закона пред целия народ, той взе кръвта на телетата и на козлите с вода и червена вълна, и исоп и поръси както самата книга, така и целия народ, като казваше: "Това е кръвта на завета, който Бог ви заповяда да спазвате.“
Освен това, по същия начин той поръси с кръвта и скинията, и всичките съдове за служение.
А според закона почти всичко се очиства с кръв и без проливането на кръв няма опрощаване.
И така, беше необходимо образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща - с по-добри жертви от тези.
Защото Христос не влезе в светилище, направено от човешки ръце, което е образ на истинското, а в самите небеса, за да се яви сега пред Божието лице заради нас; и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв, защото тогава Той трябваше да е страдал много пъти от създаването на света; но сега се яви веднъж в края на вековете, за да отстрани греха, като принесе Себе Си в жертва.
И както на хората е определено веднъж да умрат, а след това - съд, така и Христос беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, и ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.

    Старият Завет бе постановление, докато дойде нов ред. Старият Завет бе снимката(картината) и сянката на Новия Завет.

1 Коринтяни 10:1-4:

Не искам, братя, да не знаете, че нашите бащи са били всички под облака и всички са минали през морето, и всички в Моисей са се кръстили в облака и в морето, и всички са яли една и съща духовна храна, и всички са пили от едно и също духовно питие, защото пиеха от духовната Канара, която ги придружаваше - и тази Канара беше Христос.


Моисей и Израел преминаха през Червено море - това бе картината на водното кръщение (истинското събитие).

1 Петър 3:20,21:

...които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в дните на Ной, докато се правеше ковчегът, в който малцина, тоест осем души, се спасиха през вода, чийто образ, кръщението, и сега ви спасява - не измиването на плътската нечистота, а молбата към Бога за чиста съвест - чрез възкресението на Исус Христос,

Преминаването на Ной и семейството му през потопа чрез ковчега, това е картината на водното кръщение.

Вижте, без Стария Завет, Новия не съществува. Без Новия Завет, Старият е без значение, защото е просто негова картина, снимка, сянка.


16 глава Деяния на Апостолите:

И през нощта на Павел му се яви видение: един македонец стоеше и го молеше, като казваше: Ела в Македония и ни помогни! И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието.


Павел имаше видение за Македония, а Македония е част от Европа. Днес Европа е пълна с хора, които се наричат християни, но не са.

Нека да видим какъв беше животът в Стария Завет и какъв е в Новия.


Затова ние сме длъжни да внимаваме още повече на това, което сме чули, за да не би да се разминем с целта. Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, беше твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което отначало беше прогласено от Господа и беше потвърдено между нас от тези, които го бяха чули, като Бог също свидетелстваше чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване на Светия Дух според Своята воля?  (Евреи 2:1-4).

    Ние трябва да внимаваме повече в това, което сме чули и да не го изгубим. 2 стих на 2 глава на Евреи отразява целият Стар Завет. Словото е твърдо, то беше задължаващо, цялото слово дойде от Бога. И то дойде чрез ангели към Израил, а не към езичниците. И това беше законът на Бога, получен от евреите чрез ангелите - божиите слуги. Чрез ангелите хората получиха духа на слуга и станаха слуги. Когато четете Стария Завет, когато хората не се покоряваха на Божието слово, незабавно биваха умъртвявани, наказанието им идваше веднага. Когато Израел в Стария Завет не изпълняваше закона, идваше незабавно наказание към тях и те се страхуваха от това. Разбираха, че са съгрешили, защото всяко престъпление и непокорство получаваше справедлива отплата. Когато пазеха закона, те живееха в мир. Също както когато спазвате законите на България, живеете спокойно и не бивате хващани от полицията.
В старозаветно време, когато пазеха закона, нищо не се случваше и това беше тяхното благословение. Когато нарушаваха закона, това беше грях, нечестие.
Много хора сега мислят, че трябва да живеят както в Стария Завет. Ако спазват закона и нищо не се случва в живота им, те са добри християни.
Но и невярващите са така. Днес, ако невярващите хулят Бога, не идва незабавно наказание от небето, както в Стария Завет. Понякога те живеят дори по-добре от вярващите. В Новия Завет, когато живеете спокойно, това не е Божието благословение. Когато хората не се покоряват на Бога, нищо не се случва.
Когато те се покоряват на Бога, е напълно различно и Бог им дава чудеса и знамения, велики дела и изливане на Святия Дух според волята си. При покорство, чудесата и силата на Святия Дух са в живота ви. Когато мислите като старозаветните хора : "Ето, сега живеем в мир!" - ако нищо не се случва в живота ви, това е Божието осъждение. Но когато в живота ви има чудеса, и сила и знамения, значи Бог е с вас и ви дава Святия Дух.
Ако наистина вярватe, тези знамения ще ви придружават :

Евангелие от Марк 16:17-20:

И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое Име демони ще изгонват, нови езици ще говорят,
змии ще хващат, а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да им навреди, на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.
И така, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
А те излязоха и проповядваха навсякъде, като Господ им съдействаше и потвърждаваше словото със знаменията, които ги придружаваха. Амин.

    Бог иска ние да имаме в ежедневния си живот знамения и чудеса. Не да сме религиозни и да говорим непрекъснато и само за моралните неща, а да говорим за духовните. Нашият живот трябва да е духовен. Не слушайте и не проповядвайте хуманизма и само моралните неща, това не е час по етика. Моралните неща са плод на християнския живот. Но да се проповядва за това, не е библейско. Една здрава жена е нормално да роди едно дете на година. Един здрав християнин е нормално да доведе един човек в църква на година. И сте способни на това, ако сте здрав християнин. Проверете това !
Не мислете като хората от Стария Завет, ппросто да се спазва закона, за да има мир. Какъв е този мир ?
Проповядвайте евангелието, не закона. Авторитетът на евангелието е по-голям от авторитета на закона. (Много хора мислят, че е обратното, но грешат.)
И 3 стих на 2 глава на Евреи ни говори следното: В Стария Завет, когато хората не се покоряваха на словото - законът, получен от ангели, те получаваха осъждение. Когато ние днес не се покоряваме на словото, дошло чрез Исус, Божият Син и това слово е по-високо от предишното - слово на спасение, тогава ще получим по-голямо осъждение. Как ще се оправдаем със закона тогава ?
Хората разпознават истинския християнин чрез чудесата и знаменията. В Стария Завет, хората разпознаваха, че Бог е с тях, когато получеха наказание.
Така че животът на днешния християнин трябва да бъде съвсем различен.

Евангелие от Марк 16:17-20:

И им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на цялото творение.
Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.
И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое Име демони ще изгонват, нови езици ще говорят, змии ще хващат, а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да им навреди, на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.
И така, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
А те излязоха и проповядваха навсякъде, като Господ им съдействаше и потвърждаваше словото със знаменията, които ги придружаваха. Амин.

20 стих - когато те чуха посланието на Исус Христос, хората излязоха и проповядваха и Господ потвърждаваше словото си със знамения. Когато излезем и проповядваме евангелието, Господ потвъърждава словото с чудеса и знамения. И затова трябва да излезем, тогава ще има чудеса, които да потвърждават словото.

Характерът на Исус Христос - това е покорството. Характерът на сатана изразява гордост и непокорство.

Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христос Исус; който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога, а ограби Себе Си, като взе образа на слуга и стана подобен на хората, и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го възвиси най-високо и Му даде Името, което е над всяко друго име; така че в Името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бог Отец.  (Филипяни 2:5-11).

Такъв характер, отношение, дух трябва да имаме. Исус беше равен на Бога, Божия Син, но не счете себе си за равен на Бога, а се смири и умря на Кръста, покорявайки се напълно на Божията воля.

Сатана беше творение, един ден се възгордя и бе изхвърлен от небесата на земята.
Християни са хората, принадлежащи на Христос. Не религиозните или просто ходещи на църква. Християнинът е част от тялото христово, Христов!

Исус каза, че Той самият е главата на църквата, а тя е неговото тяло, така че всички ние сме части на Христовото тяло. Много християни си мислят, че те са църквата, но не са.

Ефесяни 5:30:
Защото ние сме части на Неговото тяло, (от Неговата плът и от Неговите кости).

Когато една част от тялото обяви, че иска да е независима, тя умира, ако не принадлежи на тялото. Бог иска всеки един християнин да принадлежи на местната църква, към Христовото тяло, иначе няма живот в себе си.


Обобщение:
В Стария Завет имаше наказание при непокорство, В Новия Завет има награда при покорство - това са знацитe на Святия Дух.