DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Победа над духа на независимост

Победа над духа на независимост
От Джон Полис

Не е ново откровението, че в съвременния свят има едно поколение, израснало “без бащи” и това води след себе си съответните последствия – дисфункционалност, независимост, гняв и безнадеждност. В Малахия 4:5-6 Бог нарича това \'проклятие\':
Ето, Аз ще изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен, и той ще обърне сърцето на бащите към децата и сърцето на децата към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклетия.

Преди няколко години Бог започна да променя сърцата на “религиозните водачи” и да ги превръща в “духовни бащи”, които казват на своите ученици “ела и ме следвай” (Матей 4:19). Те започнаха да се стремят да изграждат истинско взаимоотношение на любов със своите синове и дъщери, за да могат те да приемат наследственото благословение в “двойна мярка” (Второзаконие 21:17). След като тази промяна беше извършена и бащите вече бяха способни да приемат синовете и да изграждат взаимоотношение с тях, Бог започна “да обръща сърцата на децата” – на мъже и жени, които търсят своите духовни бащи и майки. Тези “последователи” с освободени от “духа на сирак” сърца имат и онзи вътрешен копнеж, който казва както Елисей: “Няма да те оставя” (2 Царе 4:4).

Когато Елисей помоли Илия за “двойна мярка от този дух”, по-възрастният пророк отговори с думите “трудно нещо поиска”. За каква трудност говореше той в този случай? Със сигурност нито за Бог беше трудно да даде благословение на Елисей, нито пък за Илия да положи ръце на него. Къде беше проблемът тогава? Трудно щеше да бъде за Елисей да стане сина, който искаше да бъде.
Когато Елисей поиска “двойната мярка” той имаше предвид наследството през поколенията, което се полагаше на “първородния син” (Второзаконие 21:17). Всъщност той молеше Илия да стане негов “духовен баща”.

Много “потенциални” синове и дъщери са осъзнали нуждата от някой “Илия” в своя живот. Те също така са потърсили подобно взаимоотношение, без обаче напълно да осъзнават нужния процес, през който трябва да преминат, за да се “квалифицират” за наследството и правото да се нарекат син или дъщеря.

В живота на онези, които са израснали без “баща”, присъства голяма част от гореспоменатите резултати. От личен опит знам каква битка е да израснеш под грижите на човек, който изкарва хляба в къщи, но не е баща в истинския смисъл на тази дума. След като се спасих и получих призив за служение, потърсих баща измежду всички духовни лидери, които познавах, но намерих хора, които сами не са имали бащи в живота си. Такъв човек нямаше капацитета да бъде мой баща. Често пъти съм бил нараняван от религиозни лидери от типа на Саул или съм преживявал отхвърляне от страна на онези, които се опитваха да служат от позицията на собствената си дисфункционалност. Тези преживявания ме накараха да се приближа повече към Бога и да поискам от него да ми даде “духа на бащинство”. Именно тогава за пръв път Бог ми даде откровение за помазанието на Илия.

Възможно е да бъдеш “отгледан от Бога”, когато няма истински духовен баща в живота ти, но това не е моделът, който Той първоначално е имал предвид. Господ е планувал “духовните бащи да отгледат своите семейства” и да оставят наследство на синовете и дъщерите си през поколенията, които да продължат този процес със своите духовни потомци.

Когато пораснем без духовен баща, ние развиваме “независим дух”. Независимият дух е характеристика на сърцето на сирака. Човекът с независим дух няма в живота си някой, който “да го одобрява”, “да го упълномощава”, “да го пази” и “да го издига”. Накрая той започва да се опитва сам да направи това за себе си. Обикновено това са функции на бащата в нашия живот. Лесно е да се идентифицира духът на независимост, защото той “се самоупълномощава”, “самозащитава” и “самоиздига”. За такава личност е проблем да функционира в семейна среда. Взаимоотношенията са затруднени и често завършват с обида и обезсърчение. Ето защо хора с независим дух са неспособни да се задържат дълго време на едно място. Те се скитат и бродят, без да разбират, че всъщност търсят семейство. Но в семействата има бащи. Когато това се случи, признаването и приемането на някого като баща в нашия живот се превръща в “трудно нещо”. Спомни си думите на Илия към Елисей: “трудно нещо поиска”.

Независимият дух няма да позволи на даден човек да бъде “представител на някой друг”, той може да представя само себе си. Исус каза следното: “ако сте видели Мен, видели сте Моя Отец”. При взаимоотношението ни с нашите земни духовни бащи околните би трябвало да могат да видят духа на бащата в синовете. Апостол Павел каза, че Тимотей е истински негов син, защото беше способен да “представя” Павел по правилния начин (Филипяни 2:19-22). Ако не сме служили на друг човек както син на своя баща, Бог ще ни свърже с баща, на който можем да служим, докато станем синове.

Ние трябва да приемем видението на някой друг и да станем негови “представители”, за да можем да бъдем освободени от егоцентричния независим дух, който е се е развил в нашето сирашко сърце. Нашите духовни бащи ще разберат, когато има истинско “синовство”, точно както Илия разбра, когато Елисей беше готов да приеме своето наследство.
Илия каза: “Ако ме видиш, когато се възнеса”, което на оригиналния език означава: “ако ме видиш очи в очи”. Елисей се беше научил да гледа очи в очи видението на своя духовен баща.

Можете ли да видите видението на своите духовни бащи и да го представлявате? Това е пътят за освобождение от “независимия” дух и пътят за възстановяване на сирашкото ви сърце. Когато станем истински синове, проклятията на сирашкото сърце се разчупват. Ние отново ставаме свободни сами да направляваме живота си. Получаваме по-дълбоко откровение за любовта на Отец, защото дотогава независимият дух ни е държал заслепени за това. Ние ставаме способни да приемем и да дадем любов без чувство на несигурност, комплекс за малоценност и лош образ за себе си.

Без да видим “видението на баща си” и без да му служим, ние започваме да служим на “собственото си видение”. Разбира се, всеки от нас има видение за живота си, но синовството се осъществява в самия процес на свързване с духовен баща, докато служим на видението на друг човек. Това направи Елисей. Това направиха учениците на Исус. Това направи Исус Навиев и това е, което всеки от нас трябва да направи.

Много вярващи имат независим дух, тъй като са били малтретирани от своите родители или от хора с авторитет в живота им. Поради това те са решили, че никой не е достоен за тяхното доверие, що се отнася до техния живот и съдба. Чрез християнска телевизия, радио, семинари, конференции и партньорство други вярващи са пораснали духовно, без да се свържат с локално църковно семейство, в което има духовен баща. Те идват в църквата с отношение на “себеутвърждаване, себеупълномощаване, себеиздигане и себезащита”, с които е много трудно да се справят. Това е трудност, породена от липсата на определеност. Ако лидерството не одобри техните планове, те просто си тръгват и търсят “правилното място” (имайки предвид място, на което няма да бъдат конфронтирани). Пасторите обикновено виждат призива върху живота на такъв вярващ, но не могат да му позволят да служи в църквата поради неговата неспособност да види отвъд “своето си нещо”. Подобни мили хора могат несъзнателно да нанесат вреда, тъй !
 като не разбират и не са се свързали по правилния начин с “видението на дома”. Това може да доведе до обида и объркване, които от своя страна отварят врата за обвинения и предателство и така се стига до разрушението на много добри църкви.

Същото се отнася и за “синовете и дъщерите в служението”, които са свързани със съвременните апостолски движения. Ако те са изградили видението за своето служение чрез независим дух, апостолът, с който са се свързали, може да срещне същите проблеми, както пасторите които току-що описах. Тези помазани съдове могат да проявяват същите признаци на независим дух и имат нужда да разберат, че трябва да се покоряват на бащата, който Бог е поставил в живота им. Това означава, че те са “под” мисията на друг човек. Човекът с независим дух може за известно време да се бори за “признание” в желанието си бащата да забележи неговия призив и видение дори преди неговата вярност към видението на бащата да е била потвърдена по някакъв начин. Такива хора все още не са осъзнали движението на Духа днес, което “възстановява сърцата на бащите и децата” и че това е пророческият мандат на църквата сега.

Този процес ще произведе “зрели синове и дъщери”, които наистина представят небесния Отец, както Исус направи това, и освобождават най-великото благословение, видяно по земята. Малахия казва: “за да не поразя земята с проклетия”, което означава, че когато възстановяването стане реалност, земята ще бъде изобилно благословена. Зрелите синове и дъщери, които са били благословени със своята двойна мярка, ще извършат делата на Отец и ще приготвят пътя за завръщането на Царя на Царете.
Нека помолим Бог за разбиране на делата, които Той върши в днешно време, и да намерим нашето място в тях.


{START_COUNTER}