Човешката душа

Човешката душа

 

 

Душата- представтел на личността , самата същност на човека

 

Мисля ,че душата в Божието слово представлява личността на човека. Когато Бог или човек имат отношение към личността на човека то е отнесено към неговата душа.:

 

“увещваха душите на учениците и ги увещаваха да постоянстват във вярата” Деяния .14

 

“Господи, кажи на душата ми...” Псалми 25

 

“предпазва душата ми от гроба”

 

“душата, която съгрешава, тя ще умре”

 

“Пастиря и надзорника на вашите души”

 

“душата на Ионатан се свърза с душата на Давид и Йонатан го обикна като собствената си душа.”

 

Душата представлява личността .В Божието слово често душата и сърцето са в единодействие:

 

“Научете се от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой на душите си.” Матей 11 гл.

 

“всеки от вас ще Го намери , ако Го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.” Вторазаконие 4 гл.

 

“Господ ще ти даде треперене на сърцето, помрачаване на очите и изнемогване на душата.” Второзаконие 28 гл.

 

“Като чухме, сърцата ни се стопиха и в никого не остана вече душа поради вас.” Исус Навиев 6 гл.

 

“той бива наказван с болки на сърцето си , така щото душата му се отвръща от хляб и сърцето му от вкусно ястие.” Иов 33 гл.

 

“Законът Господен е съвършен, възвръща душата, изявленията Господно е вярно, дава мъдрост на простия, Повеленинията Господни са прави, веселят сърцето” Псалми 19

 

“Онзи, който е с чисти ръце и непорочно сърце, който не е предал на суета душата си.” Псалми 24

 

“Всред множеството грижи на сърцето ми твоите утешения веселят душата ми.” Псалми 94

 

“Господи, сърцето ми не се гордее нито се надигат очите ми, нито се занимават с неща големи и твърде високи за мене.Найстина, аз укротих и успокоих душата си като отбито дете при майка си.Така душата ми е при мен като отбито дете.” Псалми 131

 

 

“сърцето ми се смущава в мен, не мога да мълча, защото си чула душе моя тръбен глас, тревога за бой.” Еремия 4 гл.

 

“А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа.” Деяние 4 гл.

 

 

 

Ако тялото е гладно или жадно или има страх в сърцето, душата не се успокоява, а подтиква сърцето и духът да намерят изход.

В Писанието се говори за душата преди всичко като гладна или наситена, за душа която е задоволена в мир или е незадоволена:

 

“Като от тлъстина и мъст ще се насити душата ми и с радостни устни ще те благослови душата ми.” Псалми 63

 

“.Послушайте ме с внимание и ще ядете благо и душата ви ще се наслаждава в най-доброто.” Исая 55 гл.

 

“душата му да не се насити с благо.” Еклисиас 6 гл.

 

“ако краде да насити душата си, когато е гладна” Притчи6 гл.

 

“душата обаче не се насища” Еклисиас 6 гл.

 

“но като се събуди душата му е празна” Исая 29 гл.

 

“ще насища душата ми в бездъждие.”Исая 58 гл.

 

“наситих изнурената душа” Еремия 31 гл.

 

“ще наситя душата на свещениците с тлъстто.”Еремия 31 гл.

 

“те няма да наситят душите си” Езекил 7 гл.

 

“душата ти се наслаждава “

 

“пресити се душата ми”

 

“жадана е душата ми”

 

“тяхната душа се отврати”

 

“душата ви се погнуси”

 

“горчивина за душата”

 

 

Сърцето непрекъснато ражда мисли, чувства и желания.Състоянието на душата зависи от мислите, чувствата и желанията на сърцето, от неговият плод.

. Тя се удоволства в тях или не намира покой в тях. Плодовете на сърцето са наречени още и духовна храна.Тя се приема от вън или се произвежда в сърцето.Тя може да бъде по плътта или по Духа. Душата се храни с тази духовна храна-плод и изпитва глад за нея.Така според сърцето си душата има желание за насищане-било с добро или зло ,с чиста или с мръсна храна.

 

“мъдрост ще влезе в сърцето ти, знание ще услажда душата ти.” Притчи 2 гл.

 

“копнее и даже премира душата ми за дворовете Господни.” Псалми 84

 

“тяхната душа се отврати от Мен.”

 

Душата съпреживява сърцето си и духът си. В нея съществува постоянен стремеж към мир, изразен в насищане и не може да ги намери , ако сърцето и духът й не й ги осигорят.По време на трудност душата е най-активна в това отношение, търсейки изход:

 

“Неприятелят подгони душата ми, затова духът ми до дън изнемогва в мен.Сърцето ми е съвсем усамотено, душата ми жадува за Теб като безводна земя, духът ми чезне, към Теб издигам душата си.Благият Твой Дух нека ме води в земята на правдата, извади душата ми от утеснение.” Псалми 143

 

Така със своята активност душата активизира в определена посока дейността на сърцето и духа.

 

 

В този смисъл духът е като крака, а сърцето като ръце за душата:

 

“всяко сърце ще се стопи, всички ръце ще отслабват, всеки дух ще примре и всички колене ще станат като вода.” Езекил 21/7

 

“затова всички ръце ще отслабват и сърцето на всеки човек ще се стопи.” Исая 13/7

 

“Укрепете немощни ръце и закрепете отслабнали колене.Кажете на онези които са с уплашено сърце: Бъдете твърди! Небойте се!” Исая 35/ 3,4

 

Душата и сърцето

 

Материалното сърце и тяло позволяват на нематериалната душа да живее във физическия свят.Тя е много силно свързана с живота на тялото.

 

“Едни се скитат по пустинята по усамотен път. Без да намират населен град. Гладни и жадни душата им премираше в тях.” Псалми 107

 

Душата има вкусово отношение към храната:

 

“защото няма ни хляб ни вода и душата ни се отвръщава от тоя никакъв хляб.” Числа 21 гл.

 

Човешката душа е силно превързана и зависима от материалния свят чрез сърцето. Всичко което преживява сърцето, включително и приемането на храна, ражда плод-чувство, с което се храни душата.Душата търси добро за тялото, защото така сърцето ражда плод-чувство на доволство, с което тя се храни и така намира добро за себе си. Така тя изпитва удоволствията на тялото като собствени удоволствия и болките на тялото като собствени болки.:

 

“Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелала.” Еклисиас 6 гл.

 

“Господ Бог, Който избавя душата ми от всяко бедствие.” 1Царе 1 гл.

 

Съществува възможност сърцето да има по-силна позиция от душата, защото в него е управляващия апарат. В Послание до Римляните 7 гл. е описано това раздвоение на вътрешния човек, при което сърцето постъпва по своето желание, а душата няма сила да му се съпротиви:

 

“Затова не зная какво правя, понеже невърша това, което искам, но онова което мразя него върша...затова не аз сега върша това,но грехът, който живее в мен.Защото зная, че в мен, тоест в плътта ми не живее доброто, понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша...Защото колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон, но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.”

 

В мисловния живот на човек основно работи сърцето, душата го ръководи относно темата на мисълта.Когато човек не може да се откъсне от дадена тема, тогава сърцето работи самостоятелно и силата му е по-голяма от силата на душата.Тогава сърцето осигорява необходимия плод за равновесието в него, а душата въздиша.Тогава душата се насища от плода на сърцето при все че не го одобрява.

Душата е свързана със сърцето чрез плода .Когато сърцето се раздвоява и душата се раздвоява .Когато сърцето се промени от нараняване или болест, така че функцийте му се нарушават, душата остава затворена и подчинена на промените и по всяка вероятност получава характеристиките на сърцето, подобно на отпечатък:

Когато на цар Новоходоносор се е дало животинско сърце, душата му е живеела, съществувала и действала подчинена на тази промяна:

 

“нека му се измени човешкото му сърце и нека му се даде животинско сърце...В същият час това нещо се изпълни на Новоходоносор, той беше изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато космите му пораснаха като пера на орлии ноктите му като на птица.А в края на тия дни аз Новоходоносор подигнах очите си към небесата и разума ми се върна като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее до века.” Данайл 4 гл.

 

Тази самостоятелност на сърцето виждаме и в думите на Господ Исус Христос:

 

“устата говорят това което изпълва сърцето.”

 

Душата оказва влияние върху сърцето, но отговора е от сърцето.Затова и Бог насочва вниманието ни повече към сърцето и духа:

 

“Направете си ново сърцее и нов дух, защо да умирате”

 

Необходимостта от нов дух и ново сърце е подчертано в Библията, но не се говори за нова душа.

Можем да приемем, че качествата на сърцето се предават на душата:

 

“тези неща, които излизот от сърцето, те оскверняват човека.”

 

В “Послание до Ефесяните” 4 гл.вътрешностите и сърцето са сравнени като дреха за душата, която дреха определя поведението на човека. В естествен смисъл нашето поведение зависи от това какво облекло носим, и с определено облекло би могло да ни е студено, горещо, тежко, леко, може да сме неподходящо облечени за случая и пр.За всеки сезон и за всяка дейност има определено облекло:

 

“да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците , по своя суетен ум, помрачени в разум и странни на живота на Бога поради невежеството което е в тях и поради закоравяването на сърцето им, които изгубили чувство са се предали на сладострасти да вършат ненаситно всякаква нечистота. Но вие не сте така познали Христос, понеже сте чули и сте научени от Него, да съблечете според по.предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамните страсти, да се обновите в духа на своя ум и да се облечете в новия човек , създаден по образа на Бога в правда и святост на истината.”

 

Дрехата играе много важна роля за общото състояние на човек.Тъй като сърцето играе тази роля за душата, душата се опитва да определя сърцето си, за да се облече в удобна за нея дреха.

Отношението на душата към сърцето можем да разгледаме в два примера дадени ни от Божието слово- сърцето като дом и сърцето като нива, която ражда духовен плод за храна на душата

 

Сърцето като дом на душата.

 

Когато човек се роди неговата душа започва да подрежда и да пълни със съкровища дома си, сърцето си. Това се изразява в приемането и отхвърлянето на информацията от всякакъв вид, която достига от него. Душата търси удобство в стаите на сърцето си .Това е така нареченото изграждане на вътрешния мир, намирайки действия и места където душата намира удоволетворение.

 

Сърцето като нива.

 

“Посейте за себе си по правда .Пожънте с милост, разработете застоялата си земя;Защото е време да потърсите Господа, докле дойде и ви научи правда.Орахте нечестие, пожънахте беззаконие, ядохте плода от лъжата.” Осия 10 гл.

 

Изграждането на вътрешния свят можем да проследим така. С раждането на детето , душата започва да изпитва глад за действие.Често децата задават въпроса:”Ами сега какво да правя?”Също така този въпрос често стой и пред възрасните.Той често е в конфликт между закона на ума-да правя това което е полезно и закона на плътта- да доставям удоволствие на тялото.Това се изразява в “духовен глад”, който изпитва душата, когато сърцето не дава достатъчно плодове. Както тялото изпитва глад за храна, така и душата изпитва духовен глад. Затова и в света съществува израза:”Човек не може без храна и без вестници.”Духовната храна може да е продукт на сърцето или направо да идва сготвена от вън- вестници, книги, телевизия.От ранна възраст детето отглежда тези плодове, които харесва и отхвърля семената, които не харесва.В този процес особенно място взима процеса на възпитание, защото детското сърце е неутвърдено и променливо.Когато детската душа се ориентира към определена духовна храна, търси само нея.

 

В този смисъл можем да кажем, че Християнството променя духовното меню на душата. Изкушението представлява натиск върху душата да се нахрани със зли плодове, предсавяйки я за красива и желателна.

Отностно първия пример, при християнството човек пренарежда стаите на сърцето си/”Направете си ново сърце”/

Когато душата се новороди, придобива желание за “чистото духовно мляко.”:

 

“ Пожелавайте като новородени младенци,чистото духовно място, за да порастнете чрез него към спасение.” 1 Петър 2

 

 

В Библияга не е разграничено коя част от вътрешния човек се новоражда. Ясно е казано, че човек трябва да се новороди и това става когато в него влезе Святия Дух:

 

“Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по моята милост, чрез окъпването, сиреч новорождението и обновлението на Святия Дух, Който изля изобилно върху нас чрез Исус Христос, нашия Спасител.” Тит 3 гл.

 

“А Исус в отговор му рече:Истина истина ти казвам, ако се не роди някой отново, не може да види Божието царство....Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не мже да влезе в Божието царство.Роденето от плътта е плът,а раденото от Духа е дух.” Йоан 3 гл.

 

 

Една голяма трудност!

 

До тук всичко бе много добре обяснено, или поне на мен така ме се струва.Но възниква проблем и въпрос- Щом всичко е от сърцето, тогава как душата може да чувства и мисли, когато напусне тялото? Това много ясно разбираме от Притчата за бедния Лазар.

 

Мсля, че докато сме в тялото, душата ни стене в този “затвор”, желаейки да го напусне, но както казва Словото- не да остане гола, а да се облече с нещо по- добро:

 

 

”Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната ни скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.Понеже в този дом и стенем, като очакваме да се облечем с нашето небесно жилище, стига само облечени с него, да не се намерим голи, защото ние които сме в тази телесна скиния, стенем като обременени; не че желаем да се съблечем, а да се облечем още повече, така че смъртното да бъде погълнато от живота.” 2 Коринтяни 1,2,3,4

 

В този смисъл предполагам, че когато душата напусне тялото , душата и духът преживяват трансформация, придружена с получаване на ново-духовно тяло:

“21 Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, според действието на силата Си да покори и всичко на Себе Си.” Филипяни 3 гл.

Костадин Иванов

 





{START_COUNTER}