“И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и човека стана жива душа.” Битие 2 гл.

Докато Бог е създал тялото на човека от земна пръст, то духа , който му е дал не е бил направен от нещо вторично, а е дошъл направо от самия дъх на Бога.

Ето други откъси от Библейското слово, в който също се говори за Божието жизнено дихание:

“Така казва Господ, Който дава дишане на людете и дух.” Исая 45 гл.

“Духът Божи ме е направил и дишането на Всемогъщия ме оживотворява.” Исая 31 гл.

“Не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още от духа на живота.” Малахия 2 гл.

“Откриха се основите на вселената от Твоето изобличение Господи, от духането на дъха на ноздрите Ти.” Псалми 18

“Препираш ли лъха им те умират и връщат се в пръстта. Изпращаш ли Духа Си те се съвземат; И подновяваш лицето на земята."”Псалми 104

“Така казва Господ, Който простря небето и основа земята и образува в човека духа му.”

От тези примери научаваме, че Бог има в дъха Си живот. Вдъхвайки от своя дъх в ноздрите на човека, се ражда човешката душа. Така Божият дъх е сложил началото на човешкия дух .Създаден от Бога, Бог винаги може да го прибере, тогава тялото умира.

Подобно на тялото и душата, човешкият дух търпи промени след раждането на човек:

“А детенцето растеше и крепнеше по дух;” Лука 1 гл.

Библията не разделя ясно човешкия дух от човешкия дъх. В Новият завет “предаде дух” се превежда и като” издъхна” Йоан 19 гл. и Лука 24 гл.

В Библията откриваме и косвена връзка между човешкия дух и кръвта на човека. Тя се изразява в това, че според Божието слово, човешкият дух дава живот на тялото и в същото време животът на тялото е в кръвта.:

“Духът е който дава живот, плътта нищо не ползува.” Йоан 6 гл

“тялото отделено от духа е мъртво” Яков 2 гл.

и

“Животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите омилостивение на олтара за душите си, защото кръвта е, която по силата на живота е в нея прави омилостивение. Затова казах на израилтяните: Ни един човек от вас да не яде кръв, пришълецът, който е заселен между вас да не яде кръв. И ако някой от израилтяните или от заселените между тях отиде на лов и улови животно или птица, що бива да се яде, нека излее кръвта й , па да я покрие с пръст. Защото, колкото до живота на всяка твар, кръвта й- тя е живота й.” Левит 17 гл.

Мислите на човешкия дух

В Библията за мислите на човешкия дух , за разлика от чувствата му пише много малко и намирам само един конкретен пример в книгата “Псалми” :

“Спомням си за нощното си пеене, размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва като казва: Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение? Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога? Забравил ли е Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е забравил своите благи милости? Тогава казах: Това е слабост за мен да мисля, че десницата на Всемогъщия се изменя.” Псалми 77

В този псалм откриваме мисловните процеси във вътрешния човек в голямата им сложност. В началото душата си спомня и размишлява в стаите на сърцето си. Подтикнат от размислите на душата , духът взима думата за дълъг монолог, в края на който душата прави извод , който я удовлетворява.

Допирна точка между човешкият дух и сърцето намираме в мъдростта. Така както се говори за мъдро сърце, се говори и за мъдър дух .От това правя извода, че духът оказва влияние върху сърцето в това му качество, дали ходи по духовната или плътската мъдрост.

“дано Бог на нашия Господ Исус Христос , славният Отец ви даде дух на мъдрост и откровение, за да Го познаете.” Ефесяни 1 гл.

Когато духът на човек е по Бога, а именно “тих” ,” кротък”, “разкаян”, “свят”...,той оказва влияние на мислите на сърцето и разума тръгва по пътя на духовната мъдрост.

И обратно когато човешкият дух е”закоравял”, “ горд”, разумът тръгва по пътя на плътската мъдрост, където и ще се заблуди.

В тази връзка за духа на човека се говори като за “очи и уши” за вътрешния човек, така както се говори и за разума:

Бог им даде дух на безчувствие- очи да не виждат и уши да не чуват.” Римляни 11 гл.

Така човешкият дух влияе на сърцето в качеството мъдрост, създавайки общият мисловен фон на вътрешния човек, вътрешната разположеност.

“Всеки когато сърцето подбуждаше и всеки когото духа разполагаше.” Изход 35 гл.

В книгата “Езекил” 21 гл. , има текст, който според мен оприличава човешкият дух на крака, а сърцето на ръце. Човешкият дух завежда човека на правилното или погрешно място, където сърцето върши своите дела.

“Всяко сърце ще се стопи, всички ръце ще отслабнат, всеки дух ще премре и всички колене ще станат като вода.”

В духовните дарби имаме проява на човешкия дух, когато е дарен от Святият Дух с нови възможности, които човешкият дух дава на сърцето или направо се изявява чрез сърцето .Когато вярващите практикуват дарбата “езици”, Библията казва”:

“ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.” 1 Коринтяни 14 гл.

От тези думи можем да приемем , че същото се отнася и когато се тълкува език или се пророкува, както и когато се проявяват и останалите дарби на Святия Дух.

Чувствата на човешкия дух

В Божието Слово за чувствата на човешкия дух се говори много и ясно. Ето няколко характеристики , които са дадени на човешкия дух, които разкриват емоционалните му преживявания:

смутен дух, съживен дух, разкаян дух, постоянен дух, съкрушен дух, отпаднал дух, изнемогващ дух, преогорчен дух, смаян дух, унил дух, огорчен дух , наскърбен дух, разпален дух.

Емоционалното състояние на духа се предава на сърцето и влияе на чувствителността на сърцето и образува силата на вътрешния човек т.н.-духовна сила.

Както мислите на духа определят посоката на мислене на сърцето, така и емоционалните състояния на духа влияят на чувствата на сърцето. Например един и същ човек би преживял различни чувства в сърцето си при едни и същи обстоятелства при различни състояния на духа, примерно при унил дух и при разпален дух.

Ето един паралел , който можем да извадим от Писанието за чувствата на духа, сърцето и душата:

“радващ се дух”-“сърдечна радост” –“развесели се душата ми”.

Можем да си помислим, че чувствата на духа създават общата емоционална равнина на вътрешния човек, в който се раждат частните чувства на сърцето.

Също можем да заключим , от различни места в Словото, че емоционалното състояние на духа определя вътрешната сила или слабост.

Ето няколко силови характеристики на човешкия дух:

“ отпаднал дух”, “изнемогващ дух”, чезнещ дух”, “съвземащ се дух”.

Силата на духа се предава на човека, защото той съдържа живота на човека. Когато той отпадне, подобно на животворната вода за растенията, жизнеността на човек отпада, когато духът на човек се усилва, усилва се и силата на вътрешния човек.

За значението на духа, като силова фигура във вътрешния човек се говори в книгата “Притчи”.

“Който не владее духа си е като съборен град без стени” 25 гл.

“духът на човека ще го подпира в немощта му, кой може да подига унилия дух.” 18 гл.

“весело сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите.” 17 гл.

Духовна храна и духовен човек

В Библията намираме взаимовръзката между нетленния дух и душа и тленното сърце. Сърцето е материално/ от плът/ ,докато неговия плод- мисли, чувства и желания са нематериални-духовни.

В тази връзка Господ Исус Христос нарича “дух” и Своите думи-“дух и живот”.

Следователно духовното се сее във вид на нетленни семена-мисли- в нивата на сърцето, там то променя сърцето и дава нетленен плод, който оказва влияние на състоянието на духа и формира личността на душата.

Приемането на духовна храна е сравнено със сеенето и жъненето.:

”Защото, който сее за плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.” Галатяни 6 гл.

Според това какво е сърцето и духът ,зависи каква духовна храна желе душата-докарваща вечен живот и слава или докарваща смърт и срам.

Бог е предвидил за Своя народ чиста духовна храна, която е Неговото слово, за да даде човек добър духовен плод:

“Не само с хляб ще живее човек , но с всяко слово, което излиза от Божите уста.” Матей 4 гл.

“И всички са яли от една и съща духовна храна и всички са пили от едно и също духовно питие, защото пиеха от духовната канара Исус Христос.” 1 Коринтяни.19 гл.

“пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него за спасение” 1 Петър 2 гл.

“ако ние сме посели у вас духовното “ 1 Коринтяни 9 гл.

Духовността на човек се определя от плодовете на Святия Дух.

Духовният човек ражда плодовете на Духа, плътският човек ражда плодовете на плътта.

В “1 Послание до Коринтяните” 15 гл. е записано:

“Първият човек Адам стана “жива душа”, а последният Адам стана животворящ дух. Обаче не е първо духовното, а одушевеното и после духовното.”

Законът на плътта и законът на ума

В “Послание до Римляните “ 7 и 8 гл. се говори за тези два закона:

Затова не аз сега върша това, а грехът, който живее в мен. Защото зная, че в мен, т.е. в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая, а злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен...Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.

В този откъс под “Аз, който не върша грях” и под “ вътрешното ми естество, което се наслаждава в Божия закон.”, разбирам душата, като представител на личността в човешката троичност.

Под “в мен, сиреч в плътта ми” и “плътта ми”, разбирам човешкото сърце, в което живее греха. Както и пише на други места, че грехът идва от сърцето:

“от сърцето произлизат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.”

Под “телесните си части, в които е закона на греха”, разбирам сърцето и останалите органи, чиято дейност има активна отношение към сърцето и неговата дейност. Всяка една част от тялото е подчинена на някакъв закон-закон на действие на бъбреците, на очите, на стомаха, закон за кожата, полов закон и т.н. Различните органи са свързани със „сърцето“ чрез нервната система. Към телесните части причислявам и другите части на Главния мозък. Всеки от тях има закон на който е подчинен , който регламентира неговата дейност. Например в подхълмието на междинния мозък определени ядра от нервни клетки участват в контрола на поведението, регулират апетита,половите инстинкти и някой емоционални прояви:страх, радост, ужас, агресивност. Тези ядра са свързани с кората на крайния мозък и с други дялове на главния мозък.

Една от частите е и ендокринната система. Тя е изградена от жлезисти клетки пръснати или събрани в жлези с вътрешна секреция. Веществата , които се образуват в тях се наричат хормони, което значи подбудители. Връзката между нервната и ендокринната системи е много голяма и взаимозависима. Те двете създават единство и съгласуваност между отделните жизнени процеси в организма.

Законът на плътта води човек в егоизъм. Законът на плътта , в която живее греха, поражда желания в сърцето, които ако се приемат от него се превръщат в действия. Закона на частите има силата да пише надписи в човешкото сърце, който да са извън рамките на разумното и да се превърнат в страсти-похоти:

“делата на плътта са явни: те са блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство,вражди, разпри, ревнувания, ярост, партизанства, раздори, разцепления, зависти пиянства и тям подобни, за които ви предупреждавам както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.” Галатяни 5 гл

За една от телесните части-езика се говори в Посланието на Яков 3 гл.:

“защото ние в много неща грешим, а който не греши в говорене , той е съвършен мъж, способен да обуздае цялото тяло...И езикът, този цял свят от нечестие е огън. Между нашите телесни части езикът е , който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.”

Да се доближаваме до Отец

С краката си можем да обиколим земята, но няма да намерим нашия Господ..Ние търсим Отец чрез вътрешния човек. А краката и ръцете на вътрешния човек са мислите , чувствата и желанията му, /и копнежите му./

Когато човек насочи мислите си и чувствата си и желанията си към Бог , тогава неговия вътрешен човек се доближава и слива с Бога. И обратно, когато вътрешният човек живее в своя си свят, в който Господ не е Отец , тогава човек се отдалечава от Бога.

Когато душата се храни с Божите плодове в сърцето си и гладува и жадува за Божието присъствие, за Божите дела и за Божията светлина тогава човек се съединява с Бога. И обратно, когато се храни с плодове , които Господ е забранил, като нечисти , тогава човек се отдалечава от Бог.

“Всичко е психика”.Аз се съгласявам с тази мисъл. В основата е психичния живот, живота на душата. Той е богат и разнообразен, такава е и връзката ни с Бога. Нишката на мисълта, чувствата и копнежите ни –чертае нашия път към или извън Бог.

akostadin@mail.bg