Човешкото сърце

Въведение на въведението

.

Мисля, че това изследване на човешката троичност не е пълно и цялостно и ще предизвика известни спорове. Преди десетина години прочетох няколко книги на тази тема, но те не ми дадоха яснота. Особено що се отнасяше до това що е то -“сърце“. А то е важно, защото “със сърце се вярва”.

Тогава се бях отчаял, от объркаността на понятията .Затова , извадих всички места от Библията, в които ставаше дума за дух, душа и сърце .После започнах да размишлявам и сглобявам полученото и това, което ще прочетете е крайния резултат. Дано да ви е от полза. Господ да ни благослови.

Въведение

“Вашето украшение да не е външно, а скритият човек на сърцето с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога” 1Петър 3 гл.

Библията ни говори за вътрешния човек на сърцето, съпоставяйки го на външния. Вътрешният човек не се вижда, но той ръководи външния.

Божието слово ни открива тайната за вътрешния човек и го разделя на три съставки-сърдечна, душевна и духовна.

Човешкото тяло

Бог е създал първото човешко тяло, това на Адам от земна пръст.

 “И Господ Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и човекът стана жива душа. “ Битие”2гл.

 След грехопадението Бог е казал:

 “С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет, понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.” Битие”3 гл.

 Човешкото тяло е измислено и направено удивително и чудно. Науката е открила,че нашите тела са направени от химични елементи,образуващи химични съединения,те изграждат клетките, които са най-малките цялостни живи системи, клетките построяват тъканите: епителна, съединителна, мускулна, нервна; тъканите- органите, органите- системите: храносмилателна, дихателна, нервна и др. и системите в сбор човешкото тяло.

В човешкото тяло протичат много процеси. Една част от тях са несъзнателни, например-кръвообращение, храносмилане, делене на клетките. Друга част са съзнателни: мисли, желания, чувства и действия.

Тази част от тялото, която е част от вътрешния човек, Библията я нарича –сърце.

Човешкото сърце

Относно човека в Божието Слово по най-разнообразен начин се говори за човешкото сърце. Четейки Библията разбираме, че не става дума за сърдечния мускул, който тупти в гърдите ни, а за сърцевината, центъра на управление в човека, в който се произвеждат мисли, чувства и желания, че разума и паметта са негови функции и че неговите качества определят характера на човека. Разбираме също така, че то е от плът, тоест то е част от тялото и има материален характер, за разлика от душата и духа, които са нематериални.

Ето няколко примера,в които са разкрити различни аспекти на сърцето:

Библейското сърце като създател на мисли:

 “А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. И той им каза:Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви.”

”вътрешната мисъл на сърцето на всеки от тях са дълбоки” Псалми 64 гл

 “от онова което изпълва сърцето говорят устата” Матей 12 гл.

 “ от сърцето произхождат зли помисли” Матей 15 гл.

 Разума-функция на сърцето.

 “до този ден Господ не ви даде сърце за да разбирате” Второзаконие 29 гл.

 “размишленията на сърцето му” Псалми 19 гл.

 “плановете на сърцето” Притчи 16 гл.

 “ да разберат със сърцата си” Исая 6 гл.

 “всеки да дава както е решил в сърцето си” 2 Коринтяни 9 гл.

Сърцето производител на желания:

“всеки когото сърцето подбуждаше” Изход 35 гл.

 “желанието на сърцето ми” Псалми 21 гл.

 “не прилепяйте към него сърцето си” Псалми 62

 “мечтанията на сърцето ми” Псалми 73 гл.

 “Всеки който гледа жена за да я пожелае вече е прелюбодействал с нея в сърцето си” Матей 5 гл.

“според страстите на сърцата им” Римляни 1 гл 

В сърцето се раждат емоциите и чувствата

 “да не мразиш брата си в сърцето си” Левит 19 гл.

“уплаши се и сърцето му се развълнува твърде много” 1 Царе 27 гл.

 “сърцето му негодува против Господа” Притчи 19 гл.

 “безпокойството на сърцето ми” Псалми 38

 С едно изречение за функциите на сърцето

 “от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства , хули.” Матей 15

Сърцето има различни качества. Те разкриват и дейността му.

 “сторил това с праведно сърце” Битие 21 гл.

“нечестивите в сърце” Йов 36 гл.

“сърцето им е същинско нечестие” Псалми 4

“в чието сърце има злоба” Псалми 28

“сърце съкрушено и разкаяно” Псалми 51

“В сърцето им има злодейство” Псалми 55

“в сърцето им има война” Псалми 55

“незлобливо сърце” Псалми 101

“развратно сърце” Псалми 101

“извратено сърце” Притчи 6 гл.

“жестоко сърце” Езекил 2 гл.

“зло сърце на неверие” Евреи 3 гл.

“който има мъдро сърце” Изход 35 гл.

“разумно сърце” 3 Царе 3 гл.

“говорят от двулично сърце” Псалми 12 гл.

“непоколебимо е сърцето ми” 108 Псалми.

“окаменяно сърце” Плач на Еремия 3 гл.

“колко е слабо сърцето ти” Езекил 16 гл.

Паметта е част от сърцето

“сърцето ти ще си спомня миналия ужас казвайки” Исая 33 гл.

“запазих това нещо в сърцето си” Данаил 7 гл.

“ката чуят словото държат го в искрено и добро сърце и дават плод с търпение.” Лука 8 гл.

“събират в сърцето си всичкото зло що забелязват " Псалми 41

Мъдростта е функция-качество на сърцето

 “който има мъдро сърце” Изход 35 гл.

“И Той тури в неговото сърце и в сърцето на Елиав да поучават,изпълни с мъдрост сърцата им, за да работят всякаква работа на резбар”

Изход 35 гл.

“В чието сърце Господ беше турил мъдрост” Изход 36 гл.

“мъдрост ще влезе в сърцето ти.” Притчи 2 гл.

От тези примери виждаме,че под –сърце- Библията разбира онзи орган , който ръководи, взима участие и определя почти всички дейности на вътрешния човек.

Библейското човешко сърце е от плът.

Това, че сърцето е от плът съвсем ясно е казано във “2 Коринтяни 3 гл.”

 “Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци, и става ясно че вие сте Христово писмо, прочитано чрез нашето слу жение, написано не с мастило , а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът-на сърцето.”

В този откъс от Новия завет сърцето е наречено-плочи от плът. В книгата на пророк Езекил на две места също намираме пряка връзка между сърцето и плътта. В 36 глава четем :

 “Тогава ще поръся върху вас чиста вода, ще се очистите, ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас и като отнема каменното сърце от плътта ви ще ви дам меко сърце и ще вложа Духа Си вътре във вас.”

 Почти същата мисъл е записана и в 11 гл.

 В Библейските книги сърцето е сравнявано с нива, вътрешна стая, дом, храм, глинен съд, утроба, мях за вино, съкровищница, плочи за писане. Тези сравнения разкриват както дейността на сърцето, така и неговата плътска природа.

В притчата за сеяча в “Евангелие от Матей” 13 гл. Господ Исус Христос сравнява сърцето с нива, тоест със земя, пръст, която в Библията е символ на тленната човешка част.

В “Послание до Римляните” 9 гл. човешкото сърце е сравнено с глинен съд, като създаването му от Бог има асоциативна връзка със създаването на Адам:

 “или грънчарят няма власт над глината , с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга съд за непочтена употреба.”

 В този откъс под съд можем да разбираме сърцето, тялото или и двете заедно, но за това, че тук се говори за човешкото сърце намираме потвърждение във “2 Тимотей”, където същата мисъл е продължена във 2 гл.:

“А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни; и едни са за почтена употреба, а други за непочтена. Прочее, ако някой очисти себе си от тези заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело.”

 И тук се говори за сърцето като съд, а не за тялото, защото става дума за очистване от заблуждения, а не от плътска нечистота.

В Новия завет неведнъж се говори за тялото и сърцето като за едно и също нещо. Обяснението ми е че сърцето е част от тялото. Например на едно място е казано ,че Святият Дух живее в сърцата на Християните , а на друго в телата им.:

 “Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си.”

 “Вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас.”

Това заместване откриваме и в следния стих от Притчи 20 гл.:

 “Духът на човека е светило Господно, което изпитва всички най-вътрешни части на тялото.”

Тук под “Вътрешни части на тялото”, можем да разбираме само-вътрешни части на сърцето, или-сърцето като вътрешна част на тялото, защото според Божието слово Бог се интересува от човешкото сърце, което е многократно заявено-“Който изпитва сърцата” /Римляни 8 гл. /Ако тук под “тяло” не разбираме “сърце”, смисълът на стиха би означавал, че човешкият дух осветява пред Бог дейността на клетките и органите.

Същата замяна на думата” сърце” с думата “тяло” откриваме и в Евангелие от Матей 6 гл.:

 “Окото е светило на тялото; и тъй ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено, но ако окото е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината.”

 В този откъс отново под тяло разбираме сърце, тоест: окото е светило на сърцето, и-цялото ти сърце ще бъде помрачено. В противен случай този откъс би изгубил смисъл.

Думата”сърце” влиза в Библейската терминология не като буквално определение на туптящия в гърдите ни мускул, а като сърцевината на човека. Библията ни показва, че под думата сърце трябва да разбираме този орган или система от органи, който е телесен и който изработва мислите, чувствата, желанията, който обмисля постъпките и взема решения за действия и от който се определят моралните и интелектуални качества на човека.

Правейки анатомичен анализ на човешкото тяло, откриваме, че крайният мозък, който е най- висш орган на нервната система отговаря на знанието, което Библията ни дава за сърцето и който е неделимо свързан с главния мозък.

Крайният мозък

Крайният мозък е най-голямата част от главния мозък. Състои се от две полукълба свързани помежду си. Градивните му елементи са нервни клетки. Броят им достига до над десет милиона, които са обединени в петдесет полета- зони.- двигателна, зрителна, вкусова. От гледна точка на вътрешния човек, интересна е зоната на удоволствието, която променя химическия си състав в случаите на пристрастяване.

Подобно на нива, която дава възможност за живот и растеж на различни семена, крайният мозък запазва,възпроизвежда и комбинира информацията-семе,която е достигнала до него, като същевременно се и променя под въздействието на тази информация.

Във 2 Коринтяни 3 гл. сърцето е сравнено с плочи за писане ,на което е написано писмо. Тази илюстрация я намираме на няколко пъти в Стария завет. Писмото се разчита от хората чрез поведението на човека, защото поведението се определя от написаното. В конкретния случай християните носят Христово писмо на сърцата си. На техните сърца са записани думите на Христос и те определят характера и поведението им. В притчата за сеяча това би значело,че хората са приели в сърцата си думите-семена на Господ и те са пораснали и дали плод.

Това сравнение на мозъка като плоча за писане са го открили и изследователите на човешкия мозък. Те са въвели понятието-“Енграма”, което значи-вътрешен запис.”Енграма” е “общо название на структурните и функционални изменения, възникващи в кората на крайния мозък при въздействието на някакъв дразнител, отпечатък, вътрешен запис на образите и явленията от преживяванията в мозъка, чиято възбуда е необходима за възпроизвеждане на спомени.”

Докато сме във физическото си тяло почти всички дейности на вътрешния човек стават и са зависими от нервната система и в частност от главния мозък.

Предварително може да се каже, че вътрешният човек е съставен от душа, която има дух и материална дреха-сърце.

Друго предположение

Съществува и друго предположение относно Библейското сърце, именно-Библейското сърце нямо нищо общо с човешкия мозък, а е сбор от нематериалната душа и нематериалния дух. Това мнение отхвърля намесата и ролята на крайния мозък в живота на вътрешния човек от което следва че той няма нищо общо с мисленето, с чувстването, с характера , с вярването и с разума. Но ако се наруши крайният мозък се нарушават всички дейности, които Библията преписва на сърцето.

Също така , ако приемем мнението, че вътрешния човек е изцяло нематериален не можем да си обясним влиянието на спиртните напитки, наркотиците и други химични съединения върху вътрешния човек. Тези физически вещества не биха оказали влияние върху мисленето, чувствата и желанията. Докато Библията ни казва, че тези неща влияят върху сърцето:

 ” Не гледай виното, че е червено,че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко. Защото то после хапе като змия, и жили като ехидна. Очите ти ще гледат чужди жени и сърцето ти ще изригва развратни неща.” Притчи 23 гл.

 Но Библията разграничава сърцето, душата и духът като три индивидуалности. Божието слово определя сърцето и духът като помощни части на душата, необходима е те да бъдат променени, за да бъде спасена душата:

“направете си ново сърце и нов дух, защо да умирате.”Езекил 18 гл.

В Библията са дадени и конкретни взаимодействия между душата и сърцето и духа и сърцето, както и определени зависимости помежду им-“ от скръбта на сърцето, духът се съкрушава” Притчи 15 гл.

 “сърце чисто сътвори в мен Боже и дух постоянен обновявай вътре в мен” Псалм 51

Самата дума сърце, произлиза от думата сърцевина. Ако разгледаме от тази гледна точка, коя е сърцевината на човека, виждаме, че това е главния и гръбначния мозък обвити в кости. Така е и записано:

“Тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми.” Еремия 20 гл.

 Малко объркване

До сега всичко бе ясно, ако не възникваше един въпрос - Щом всички действия-мисли, чувства и желания са от плътското сърце, то тогава как душата може да вижда, чува, мисли , чувства когато напусне тялото. Има много такива свидетелства на хора. Но в Библията почти липсват. Когато апостол Павел казва, че бил на небето, казва, че не знае с тялото си ли е бил или без него. Бедният Лазар говори с богаташа , но там те са с нетленни тела. В Божието Слово се казва, че Бог ще даде на вярващите нови дрехи, нови тела, но това ще стане при възкресението на мъртвите. Така, че мисля, може да се каже, че душата е като затвор в тялото, без което не може да чува, да вижда , да мисли, да чувства, да желае , да се храни с духовна храна. Подобно на човек в автомобил. Всичко което може да направи докато е в колата е да я управлява чрез нейните механизми. Но когато слезе от нея, вече няма нужда от волана, скоростния лост, фарове,гориво и пр.

За това пише и в Първото послание до Коринтяните 15 гл.

35 Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат?

36 Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще поникне, а голо зърно, каквото се случи, пшеничено или някое друго;

38 но Бог му дава тяло, каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

39 Всяка плът не е еднаква; една е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

40 Има и небесни тела, и земни тела; друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.

41 Един е блясъкът на слънцето, друг е блясъкът на луната и друг е блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясъка.

42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в не тление;

43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.

45 Така е и писано: "Първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух.

46 Обаче не е първо духовното, а одушевеното и после духовното.

47 Първият човек е от земята - от пръст; вторият човек е от небето.

48 Какъвто е пръстеният, такива са и пръстените; и какъвто е небесният, такива се и небесните.

49 И както сме се облекли в образа на пръстения, ще се облечем и в образа на небесния.

50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

52 в мигновение на око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

53 Защото това, тленното, трябва да се облече в не тление, и това, смъртното, да се облече в безсмъртие.

54 А когато това, тленното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната беше смъртта победоносно."

Второ послание до Коринтяните 5 гл.

1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната ни скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

2 Понеже в този дом и стенем, като очакваме да се облечем с нашето небесно жилище,

3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи.

4 Защото ние, които сме в тази телесна скиния, стенем като обременени; не че желаем да се съблечем, а да се облечем още повече, така че смъртното да бъде погълнато от живота.

5 А Бог е, Който ни е направил точно за това и ни е дал Духа в залог на това.

 Качества на сърцето

 Божието Слово многократно акцентира на качествата на сърцето. В Библията можем да открием няколко посоки на разглеждане качествата на сърцето.

 Едната е добро и зло сърце:

 “непорочно сърце” Псалми 24 гл.

 “Нечестивите в сърце” Йов 36 гл.

 Друго разглеждане на сърцето като качество е относно разума и мъдростта:

 “който има мъдро сърце” Изход 35 гл.

 “разумно сърце” 3 Царе 3 гл.

 Третата посока на разглеждане на сърцето е сила и слабост и свързаните с тях страхливост и смелост:

 “чието сърце е като лъвско сърце” 2 Царе 17 гл.

 “колко е слабо сърцето ти.” Езекил 16 гл.

 Друга характеристика на качествата на сърцето се изявява в ъв взаимоотношението с Божието Слово:

 “Ездра бе утвърдил сърцето си” Ездра 7 гл.

 “ упорството на сърцето си” Псалми 81

В притчата за сеяча Исус Христос разделя човешките сърца на четири категории спрямо отношението им към Божието Слово. Първата категория е сравнена на почвата край пътя, втората на канариста почва, третата на която растат бурени и тръни и четвъртата на добра , плодоносна земя.

В тази притча характерното и необходимо качество, което трябва да притежава сърцето, за да е плодовито е разума:

“При всекиго , който чуе словото на царството и не го разбира идва лукавият и грабва посяното в сърцето му, той е посяното край пътя.”

 “А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод.”

В Библията често се говори за меко и твърдо сърце. За тези качества се говори и в Притчата за сеяча , в която е показана различна по твърдост земя. Когато сърцето приема Бога е наречено –меко, а когато Го отхвърля- кораво.

 Човешкото сърце се развива след раждането. То постоянно се формира, следствие на информацията, която постъпва в него и в следствие на преживяното, на личния опит. Ден след ден в сърцето на детето попадат семена, които пускат или не корени. Това формира характера на сърцето. Сърцето се формира според това, което е влязло в съкровищницата и живее според това съкровище:

 “Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто , а злият човек от злото си съкровище изнася злото.” Лука 6 гл.

Бог е създал така човешкото сърце , че то да се самоформира и прилепва към определени неща, едни да приема, а други да отхвърля:

 “Свещениците се хранят с греховете на людете Ми и прилепват сърцата си към техните беззакония.” Осия 3 гл.

 “сърцето им е научено на алчност” 2 Петрово 2 гл.

Сърце, което е отдалечава от Бога и се прилепва към греха е наречено още болно, ранено, слабо:

 “Колко е слабо сърцето ти, казва Господ, като вършиш всичките тия работи, дело на безочлива блудница.” Езекил 16 гл.

 “сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно, кой може да го познае.” Езекил 17 гл.

 “който ще познае всеки раната на своето сърце и простре ръцете си към тоя дом “ 2 Царе 8 гл.

В тази връзка Господ Исус Христос казва, че е дошъл не за здравите, а за болните и ако човек се обърне към Бога Той ще го изцери.

Очистването , лекуването на сърцето става чрез действието на Святия Дух и чрез действието на човека.

 “Кой може да каже :Очистих сърцето си.” Притчи 19 гл.

 “Направете си ново сърце и нов дух, защо да умирате.” Езекил 18 гл.

 Новото сърце има ново отношение към информацията идваща към него. Когато сърцето се утвърди, то утвърждава вкусовете си, мислите си, чувствителността и желанията си:

 “Непоколебимо е сърцето ми Боже.” Псалми 108

Вяра

В Божието слово многократно се говори за важността и силата на вярата в Бога на Библията. Ето няколко примера:

 “Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син , за да не погине ни един който вярва в Него, но да има вечен живот.” Йоан 3 гл.

 “Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото от сърце се вярва за правда и с уста се прави изповед за спасение.” Римляни 10 гл.

 “Ако някой вярва в Мен, реки от жива вода ще потекат от утробата му.” Йоан 7 гл.

 “ Праведният чрез вяра ще живее.” Галатяни 3 гл.

Вярата идва в човешкото сърце само след намесата, призива на Бога .От друга страна не всеки човек откликва на призива на Бога. Вярата е от сърцето. Тя е резултат и продукт на мисълта идваща от знанието, разума и мъдростта.

 Вярата е полето на нашата мисъл, начина по който мислим подкрепен с чувствата и емоциите, които пораждат тези мисли.

 Вярата е извода на логическото ни разсъждение относно верността на Божието Слово като цяло,така и за всяко нейно твърдение поотделно.

 Като размислим относно Библията , дали е това , за което се представя, а именно Божието слово и

стегнем до извода, че е , и породи чувства и желания ,съобразни с тези мисли-значи имаме вяра.

Знанието, мъдростта и разума са в основата на вярата.

Първо е знанието. Човек трябва да има някаква информация, която да приеме за вярна или да отхвърли като лъжа. Първо човек трябва да чуе Божието слово, за да го повярва.

После идва мъдростта. Човек трябва да е лишен от гордост и суетност, за да може трезво да разсъждава.

И накрая идва преценящата и изследваща роля на разума.

Библията подчертава важността на разума. Това ,което човек разбира и без да го вижда го вярва. Но нещо, за което не му достига знание, не може да го разбере и да го повярва.

Получаването на знание и неговото разбиране е подчертано в думите на Господ Исус Христос, записани в”Евангелие от Матей” 13 гл.:

 “При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира идва лукавият и грабва посяното в сърцето му.”

“А посяното на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод.” 

“Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат, чуват а не слушат, нито разбират”

Разбирането е изключително важно. Както разберем някое знание, така и го приемаме. Това е и една от причините за съществуването на различни Библейски доктрини относно една и също нещо.

Ето няколко примера от “Евангелие от Марк” , в които е показана връзката между вярата и разума.:

 7 гл.:”И пак повика народа и каза им:Слушайте ме всички и разбирайте. Няма нищо извън човека, което като влиза в него може да го оскверни, но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека. Ако има някой уши да слуша ,нека слуша. И като остави народа влезе в къщи учениците му го попитаха за притчата. И каза им:Нима и вие сте тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо което влиза в човека отвън не може да го оскверни.”

 8 гл.:”А Исус като разбра това каза им:Защо разисквате дето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменяло ли е сърцето ви? Като имате очи не виждате ли, и като имате уши не чувате ли? И не помните ли? Като разчупихте петте хляба на пет хиляди души, колко коша пълни с къшей вдигнахте? Казват му:Дванадесет. И когато седемте на четирите хиляди души, колко кошници пълни с къшеи вдигнахте? Казват : Седем. И каза им:Не разбирате ли още?

 12гл.”Исус като видя , че отговаря разумно, рече му:Не си далеч от Божието царство.”

Божието слово разкрива, че вярата не е вещество, което се предава, а е семе-мисъл, която дава плод –действие.:

 “И апостолите казаха на Господа: Прибави ни вяра. А Господ им каза: Ако имате вяра колкото синапово зърно щяхте да кажете на тази черница: Изкорени се и хвърли се в морето; и тя би ви послушала.”

 От 2 Коринтяни 4 гл. научаваме, че пречката за повярване в Бога е заслепеността на ума.:

 “Но ако благовестието , което проповядваме е покрито, то е покрита за тия които погиват, за тия невярващите , чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христа.”

 В 17 гл. на” Деяния на апотолите” е описано повярването на много хора от град Берия. Тук отново виждаме голямата роля на разума и мажем да кажем, че ако човек вярва в нещо , което не е разбрал и не е изследвал, не е повярвал разумно:

 “и беряните бяха по- благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят, дали това е вярно. И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.”

 Вярата в Бога е необходима, защото до тази вяра се достига на базата на разума, знанието и мъдростта, а не на базата на виждането. Когато нещо може да се види и пипне тогава хората нямат нужда от вяра. Просветлената вяра замества виждането относно нещата, които не се виждат. Това е казано в “Еврей”11 гл.

 “вярата е даване твърда увереност, за ония неща, за които се надяваме, убеждение за неща, които не се виждат.”

Плодовете на сърцето

  В Библията човек е сравняван с дърво което ражда плод и на нива която дава реколта. Сърцето е почвата, в която живеят семена, които пускат корени и дават плод. Плодът съдържа в себе си семена, които пускат корени и дават плод. Плодът съдържа в себе си семена, които отново попадат в почвата на сърцето и дават още повече плод. Така едно нещо попаднало в сърцето се разраства.

 Семената са мисли или чувства, дошли чрез сетивата. Те могат да не бъдат разбрани и осмислени но да предизвикат реакция във вид на мисли , чувства и желания, които всъщност са плодовете на сърцето. Други семена могат да бъдат подбужденията на хормоните и инстинктите които имат силата да завладеят сърцето и да родят плод.

Когато плодовете на сърцето са по Бога те са наречени плодове на Духа, защото са отглеждани и вдъхновявани от Святия Дух. Те могат да бъдат родени само у Християни:

 “Аз съм истинската лоза и Отец Ми е земеделеца. Всяка пръчка в Мен ,която не дава плод,Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод. Вие сте вече чисти чрез учението , което ви говорех. Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да дава плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете ако не пребъдете в Мене.” Йоан 15 гл.

 В “Галатяни”5гл. е дадено определение за плодовете на Духа.:

 “Плодът на Духа е :любов, мир, дълготърпение,благост, милост,милисърдие, вярност, кротост, себеубоздание.”

 Плодовете , които ражда сърцето на човек, който не принадлежи на Господ Исус Христос и няма Святият Дух в “Галатяни” 5 гл. са наречени “дела на плътта”:

 “Делата на плътта са явни, те са:блудство,нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство,вражди,разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори,разцепления,зависти, пиянства,пирувания и тям подобни.”

Пазенето на сърцето се съсредоточава в това какви семена човек позволява да живеят в него:

 “каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото, който сее за плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.” Галатяни 6 гл.

 Чрез промяната на сърцето и на неговите плодове Християните се променят в Божия образ :

 “И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.” Матей 5 гл.

По плодовете можем да разберем , дали сме приели правилно Божието учение или сме се съблазнили в него.

По плодовете можем да познаем , дали учението което се проповядва от името на Бога е от Бога:

 “Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас със овчи дрехи, а от вътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръне, или смокини от репей. Също така , всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добри плодове отсича се и се хвърля в огъня.” Матей 7 гл.

 Любовта е чувство, завладяло цялото сърце, родено и отгледано от Святия Дух. Чрез Божия Дух ние общуваме с Бога, опознаваме Го и тези близост и това познанство ражда нашата любов към Бог и към Хората. Такава е и голямата заповед:

 “Да възлюбиш Господ твоят Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкият си ум. А втората подобна на нея е тази: Да възлюбиш ближния си като себе си На тия две заповеди стоят целия Закон и пророците.” Матей 22 гл.

 Писанието записано в Коринтяни 13 гл. ни говори за важността на любовта.:

 “Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти или кимвал що дрънка. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам , никак не ме ползува. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася,, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи...И тъй остават тия трите: вяра, надежда и любов, но най –голяма от тях е любовта.”

 Мисля, че може да се каже , че с плодовете на нашите сърце се храни Бог. Той е земеделеца. Той е любов, Той ни обича и като всяка любов търси приемане и отдаденост, така както Бог се е отдал на нас:

 “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един , който вярва в Него, но да има вечен живот.” Йоан 3 гл.

 “Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата , ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене.” Откровение 3 гл.

 Бог обича нас и ние обичаме Бог. Ние се утешаваме с Божията любов, ние се храним с нея, тя е нашият мир и нашата радост .По същият начин нашата любов утешава и радва Бог.

От друга страна с плодовете на сърцето се храни нашата душа и според храната, с която се храни се осквернява или освещава. Това е разгледано по-подробно в раздела за човешката душа.

  Чувствата на сърцето

  Чувствата на сърцето също съставляват част от плодовете на сърцето .В “Галатяни” 5 гл. между плодовете на Духа и плодовете на плътта откриваме не само помисли , но и следните чувства: блудство,сладострастие, ревнования, ярости, зависти, любов, радост, мир.

  Освен център на мисълта сърцето е и център на чувствата. Крайният мозък на човек постоянно е изпълнен с мисли и чувства. Ето някой от чувствата, които сърцето ни постоянно преживява: чувстваме глад, ситост, жажда, дисконфорт, обърканост, увереност, страх, мир, болка, безпокойство, радост, любов, симпатия, удоволствие, гордост, надежда, вяра...

Това са много скали от чувства от много положителни до много отрицателни, от много силни до много слаби, които човешкото сърце може да почувства и да преживее. Бог така е конструирал човешкото сърце, по свое образ и подобие, с тези възможности, както е определил граници на виждане на очите ни и на чуване на ушите ни.

Можем да открием няколко източника , които влияят на сърцето за пораждане на чувства. Единият идва от жизнените нужди на тялото, другият има сетивна основа с най-голям дял на очите и на ушите и съответно зрителната и слуховата информация, която достига до него, включително и информацията която получаваме при общуване, при прочитане и т.н. Третият е свързан с мислите ,които се пораждат в главния мозък и пораждат със себе си и чувства.

Чувствителността съществува благодарение на нервната система. Всяко нещо, което достига до крайния мозък поражда чувства.

Мислите пораждат чувства и чувствата пораждат мисли. Те са неделимо свързани .Всичките ни мисли са емоционално оцветени. Докоснем ли чувствителността на сърцето ,то бърза да породи мисли.

Бог е определил разума да ръководи човека. Благодарение на това, човек има възможност да се владее и да изгради желания от него характер, да дава желания от него плод.

Върху нервната система влияние оказва и ендокринната система. Хормоните имат активно отношение към емоционалния живот на човек. Така например хормоните “адреналин” и”норадреналин” ускоряват сърдечната дейност и повишават кръвното налягане. Тяхната секреция се увеличава при стресови състояния и взима участие в приспособяването на организма при състояния на силна възбуда. Това е причината при по-силни емоционални състояния да усещаме центъра на чувствата в областта на гърдите. Често употребяваме израза”от цяло сърце”, като жеста ни е насочен към областта на гърдите ни.

Не всичко за хормоните се знае от учените. Но в своите изследвания те говорят за хормон на щастието, на влюбването и на различни други емоционални състояния. Т.т когато човек преживява различни чувства определени хормони чрез кръвта достигат и до главния мозък и влияят на сетивността на нервната система и тя ги преживява като различни чувства.

  Желания на сърцето

 Желанията на сърцето участват в изработването на плодовете на сърцето. Те представляват една от най-интимните части на вътрешния човек.

 “ Изпълнил си желанието на сърцето му.” Псалми 21

 От Божието слово разбираме, че в сърцето воюват два закона-закона на ума и закона на плътта. Законът на плътта не се съобразява с разума. Тези два закона имат различни желания, различни копнежи .Всяко желание е наситено с определена сила , от където идва и воюването помежду им.

В зависимост от това, коя е по-силна, коя е начертала по-дълбоко надпис на плочите на сърцето се определя волята на сърцето.

В зависимост от качествата си и състоянието си духът на човека се прилепя към един от двата закона.

Душата изключително се съобразява със сърцето си, но има и самостоятелна воля. Желанията на душата се определят от нейния стремеж да се нахрани с плодовете на сърцето, да намери удобство и покой в сърцето, което е и един вид дреха за душата. Душата търси удобство в дрехата си-сърце и ако не й е удобно се опитва да го промени.

 “Научете се от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой на душите си.” Матей 11 гл.

 Друг източник на сила за вземане на решение е съвестта.

Бог и сатана също търсят път към човешкото сърце. Това е така, защото сърцето е управляващия орган на човека.

В човешкото сърце Бог дава сила на закона на ума чрез Божието слово и действието на Божия Дух. Ето два примера за Божието действие в човека:

 “ако живеете плътски ще умрете, но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия ще живеете.” Римляни 8 гл.

 “Бог е Който според благоволението Си , действа във вас и да желаете това и да го изработвате.” Филипяни 2 гл.

Сатана се опитва да заслепи ума чрез изкушения и да обърка разума чрез лъжа, насочвайки го по пътя на плътската мъдрост, за да няма плътта противник в лицето на разума:

 “невярващите, чийто ум бога на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината.”

2 Коринтяни 4 гл.

 Чрез измама и съблазън, дяволът заробва хората , за да се подчиняват на неговата воля:

 “Дано Бог им даде покаяние, за да познаят истината и да изтрезнеят като се избавят от примката на дявола, от когото са уловени живи, за да вършат Божията воля.”

 За сатана Господ Исус Христос казва:

 “той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато изговаря лъжи, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.” Йоан 8 гл.

  В човешкото сърце постоянно влиза информация. В него се пишат нови записи, а стари се изтриват, посяват се нови семена, а стари се потъпкват. Най-важни са записите на Божието слово, записани от Божия Дух. Божието слово не само да преминава през ума, но да завладее разума и чувствата, да заседне в сърцето , да пусне корени и да дава плод.

 “Сине мой, не забравяй поуката ми, и сърцето ти нека пази заповедите ми, защото дългоденствие, години от живот ще ти притурят те. Благост и вярност нека не те оставят, вържи ги около шията си, начертай ги на плочата на сърцето си. Така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и пред човеците” Притчи 3 гл.

  “Сине мой внимавай на думите ми, преклони ухо към беседите ми. Да не се отдалечават от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си. Защото те са живот за тия, които ги намират.” Притчи 4 гл.

 “Сине мой, пази думите ми, и запазвай заповедите ми при себе си. Пази заповедите ми и ще живееш-поуката като зеницата на очите си. Вържи ги за пръстите си, начертай ги на плочите на сърцето си. Кажи на мъдростта :Сестра си ми и наречи разума-сродник.” Притчи 7 гл.

Съвест

  Съвестта принадлежи на сърцето. В Старият завет не е използвана думата “съвест”.Вътрешното изобличение е преписвано на сърцето. Например когато Давид съгреши, сърцето му го изобличи:

  “И след като преброи Давид людете, сърцето му го изобличи.” 2 Царе 29 гл.

  В “ Послание до Римляните” 2 гл. е записано относно съвестта:

 “когато езичниците , които нямат Закон, по природа вършат това, което се изисква от Закона,,,,,,то без да имат Закон те сами са закон за самите себе си по това, че те показват действието на Закона записано на сърцата им, за което свидетелствува и тяхната съвест.”

  От този откъс виждаме, че всеки човек се ражда с надпис на сърцето си от Бога, който надпис води хората в Божите пътища. Съвестта функционира чрез пораждането на мисли и чувства, които са насочени спрямо определено желание. Коренът на тези мисли и чувства е засят от Бог в почвата на човешкото сърце още от раждането му. Този корен може да се развива и дава плодове или да повехне в зависимост дали му обръщаме внимание или не, в зависимост от това дали го стъпкваме или се грижим за него чрез нашите постъпки. Състоянието на съвестта е свързано неделимо със състоянието на сърцето. Ето няколко новозаветни текста , в които се говори за съвестта:

 “Старая се да имам непорочна съвест и спрямо Бог и спрямо човеците.” Деяния 24 гл.

 “Благодаря на Бога, на когото още от прародителите си служа с чиста съвест.” 2 Тимотей 1 гл.

 “За чистите всичко е чисто , а за осквернените и невярващите няма нищо чисто, а даже и умът им и съвестта им са осквернени.” Тит 1 гл.

 “кръвта на Христос, който чрез вечния Дух принесе себе си без недостатък на Бога, ще очисти вашата съвест от мъртви дела, за да служите на живия Бог.” Еврей 9 гл.

Заключение за сърцето

Притчи 4 гл.:

 “Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.”

 Как да пазим сърцето си?

 “ Недейте се съобразява с този век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля.” Римляни 12 гл.

  Мислите определят поведението на човека и ако те са в правилна посока цялото сърце се съхранява, но ако мислите тръгнат в грешна посока, сърцето отива в тъмнината .Хората се движат от мисли, историята се движи от мисли, църквата се движи от мисли .Хората приемат една мисъл за вярна и цялото общество се променя. Всяка война и всяка революция имат ръководна мисъл.

За да опазим сърцето си и се движим в истинското знание, чистия разум и духовна мъдрост Библейското слово ни съветва да Го вземем за учители то да стане ръководител на нашите сърца и нашия живот:

 “Сине мой , дай сърцето си на мен, и очите ти нека внимават на моите пътища.” Притчи 23 гл.

 За правилното развитие на сърцето Библията подчертава, че е много важно семейното възпитание на детето.:

 “Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и не ще се отклони от него, дори когато остарее.” Притчи 22 гл.

akostadin@mail.bg